нормативна уредбаза съветаструктуракомисииоргани и дружествазаседанияновиниконтакти
начало
закони
правилници
наредби
версия за печат

Стратегия за развитие на социалните услуги
на територията на Столична община
2009 - 2013

(Приета от Столичния общински съвет с Решение № 747 по Протокол № 53 от 03.12.2009)

 

СЪДЪРЖАНИЕ:

ВЪВЕДЕНИЕ.. 3

ЧАСТ ПЪРВА

Състояние на социалните услуги в Столична община. 5

ЧАСТ ВТОРА

Силни и слаби страни, предизвикателства и възможности. 11

ЧАСТ ТРЕТА

Визия и приоритети. 17

ЧАСТ ЧЕТВЪРТА

Стратегически цели за развитието на социалните услуги на територията на Столична община  18

ЧАСТ ПЕТА

Връзка и взаимодействие с други стратегически документи. 27

ПРИЛОЖЕНИЕ 1

Основни дефиниции ............................................... 28

ПРИЛОЖЕНИЕ 2

Документи, определящи рамката на предоставянето на социални услуги в България................................... 29

ВЪВЕДЕНИЕ

Реформите в социалната сфера, извършени у нас в последните години, стартират с приемането на Закон за социално подпомагане и следващите го подзаконови нормативни актове през 1998 г. В резултат на новото социално законодателство и последвалите промени през 2002/2003 г. е създадена правна рамка за предоставяне на социални услуги. На общините като местни органи на самоуправление и съответните общински администрации са възложени сериозни ангажименти, свързани с планирането, разкриването, финансирането и договарянето на социалните услуги, които се предоставят на територията им.

След приемането на нова стратегия в социалната политика и въвеждането на множество законодателни промени по посока подобряване живота на рисковите групи в обществото, българското правителство подписва Съвместен меморандум по включването, фокусиран върху въпросите на политиката по социално включване и необходимите дейности за неговото реализиране на местно и национално ниво. Реформите в социалната сфера кореспондират с препоръките на Европейския съюз в сферата на социалната политика, включително относно изравняване на стандартите за социални услуги във всички държави членки на ЕС. Сред основните задачи в сферата на социалната политика са стимулирането на децентрализацията и разработването на общински стратегии за развитие и предоставяне на социални услуги в общността, съдържащи и отговарящи на местните приоритети в областта на социалната политика по предоставяне на услуги.

Настоящата Стратегия за развитие на социалните услуги на Столична община 2009 – 2013 г. е израз на стремежа на Столична община и нейната администрация за ефективно изпълнение ангажиментите на местните органи на самоуправление по отношение на социалните услуги, които се предоставят на територията им. Стратегията е разработена при отчитане на заложените в Общинския план за развитие на град София 2007–2013 г. цели на общината по отношение подобряването на социалната инфраструктура, повишаване качеството на обществените услуги (включително и социалните услуги), както и относно интеграцията на лица и групи в неравностойно положение (физическо, социално, икономическо и етническо).

Стратегията е един от основните програмни документи за цялостен и единен подход към предоставянето на социални услуги на територията на Столична община за постигане на ефективно планиране, разкриване, финансиране и договаряне на социалните услуги. Тя се основава на разбирането, че социалните услуги[1] са един от основните инструменти за активно приобщаване и за укрепване на социалното сближаване.

Настоящата стратегия е основана на визията за достъпни, качествени и ефективни социални услуги, отговарящи на нуждите на потребителите, които с ангажираното участие на всички заинтересовани страни осигуряват социално включване, живот в подкрепяща общност и пълноценна реализация.

Като документ със средносрочен хоризонт на реализация – 2009-2013 година, Стратегията представя основните насоки за развитието на социалните услуги на територията на Столична община в посочения времеви период. Това гарантира времева обвързаност с всички политически и стратегически документи, които пряко или косвено се отнасят до развитието на социалните услуги в България и които са взети предвид при разработването на настоящата Стратегия[2]. Прилагането на такъв единен поход на планиране ще осигури основа за ефективна и ефикасна реализация на целите на местното развитие в областта на социалните услуги.

Документът формулира ясни, осъществими и реалистични цели, осъществяването на които ще допринесе за повишаване качеството на живот на ползвателите на социалните услуги, като същевременно осигурява основа за наблюдение, отчетност и прозрачност на процеса.

Стратегическите и свързаните с тях конкретни цели, дейностите, резултатите и индикаторите за измерване на постигнатите резултати, са изведени въз основа на преглед на капацитета и ресурсите, с които понастоящем общината реализира предоставянето на социалните услуги, както и въз основа на анализ на силните и слабите страни, предизвикателствата и възможностите. Информацията е предоставена от Дирекция “Социални дейности” при Столична община, използвани са данни от социологическо проучване “Социални услуги в Столична община”, проведени са работни срещи с представители на Дирекция “Социални дейности”, дирекции „Социално подпомагане”, НПО и директори на заведенията за социални услуги, предоставяни в общността и в институции.

ЧАСТ ПЪРВАСъстояние на социалните услуги в Столична община

През последните години всички общини в страната изпитват проблеми и трудности при структуриране на системата на социалните услуги. При анализа на състоянието на социалните услуги следва да бъдат отчитани предизвикателствата в социалната сфера, пред които е изправена на Столична община.

1. Общи проблеми на местно ниво при структуриране на системата на социални услуги:

  • Липса на ясна оценка за нуждите от социални услуги на съответните групи от населението. Промените в Закона за социално подпомагане (ЗСП) и Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ) въведоха принцип на индивидуална работа с потребителите, който включва и оценка на нуждите, но той е ограничен до лицата, кандидатстващи за социални помощи;
  • Липса на съдържателна и систематична методология за оценка на потребностите от социални услуги на населението във всяка община, а следователно и на адекватна фактическа оценка на потребностите на отделните целеви групи. Необходимо е активното привличане на самите потребители при оценяване на потребностите им, както и публично оповестяване на резултатите от оценката, за да могат доставчиците на социални услуги да планират своята работа съобразно оценките;
  • Липса на ясно регламентирани стандарти за качеството на отделните социални услуги, съобразени с тяхната специфика, както и на измерими индикатори за качество. Една социална услуга е качествена, когато оказва обективно влияние върху благосъстоянието на потребителите и реално подобрява (променя) качеството им на живот. За съжаление и на национално, и на местно ниво не е разработена методология, която въз основа на измерими индикатори да отговаря на въпроса как услугите реално влияят върху качество на живот на потребителите. В социалното законодателство са регламентирани предимно количествени индикатори за качество, например размер на предоставените финансови средства, брой на ангажирания персонал и други, които не измерват какво се получава обективно „на изхода” на услугата;
  • Недостиг на квалифициран и мотивиран персонал. С промените в социалното законодателство и подзаконовите нормативни актове, нараснаха и отговорностите на социалните работници. В същото време възможностите за повишаване на професионалната им квалификация не са достатъчни, за да се изпълнят новите изисквания. При ниските нива на трудови възнаграждения в сферата e трудно да бъдат привлечени квалифицирани и мотивирани кадри;
  • Недостатъчно ефективно сътрудничество и координация между държавните институции, местната власт, доставчиците на социални услуги и организациите, работещи с целевите групи
  • Неравномерно развитие на мрежата на доставчици на социални услуги. По данни от регистъра на доставчиците на социални услуги към Агенцията за социално подпомагане, значителен брой нестопански организации - доставчици на социални услуги са от Столична община. Много често организациите получават временно финансиране по различни проекти, което влияе върху дългосрочността и ефективността на услугите. Добрите практики са изолирани и в много от случаите не се разпознават от ангажирани местни институции. Освен това има райони, в които не съществуват алтернативни социални услуги за деца или възрастни. Това ограничава свободата на личния избор според предпочитанията и нуждите на гражданите, на които се налага да ползват социални услуги;
  • Недостатъчно финансиране. Ограниченията в общинския бюджет от една страна и липсата на анализи, показващи реалната стойност на услугата (анализи има, но единните стандарти на издръжка не са достатъчни), от друга, допълнително затрудняват издръжката на съществуващите услуги и въвеждането на нови.

2. Специфики на Столична община, които следва да се вземат предвид при анализиране и структуриране на системата на социални услуги:

·        Наличие на 24 района в Столична община с различна концентрация на потребители от отделните целеви групи;

·        Непрекъснат приток на нови жители в столицата, който оказва натиск върху социалните услуги и бюджета за тяхното финансиране. Голяма част от лицата, установяващи се в столицата, не отразяват промените в своята адресна регистрация, а това е пречка за  обективна оценка на потребностите и адекватно планиране на услугите;

·        Увеличаване на броя на бездомните лица, както и на бездомните с психични проблеми;

·        Висока степен на анонимност, типична за големия град и липса на нагласи в общността за оказване на подкрепа.

·        На територията на Столична община се предоставят социални услуги в специализирани институции и в общността.

3. Услуги в специализирани институции

На територията на Столична община към юли 2009 г. действат общо 14 специализирани институции за социални услуги с капацитет 1488 места, в които работят 615 социални работници и друг персонал.

СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ИНСТИТУЦИИ

АДРЕС

КАПАЦИТЕТ

1. Дом за стари хора

Кв. „Дървеница”, ул. „Пловдивско поле” № 8

415

2. Дом за стари хора с  отделение за лежащо болни

Кв. „Горна баня”, ул. “Обзор” № 29

250

3. Дом за възрастни с деменция

Кв. „Княжево”, бул.”Цар Борис ІІІ” № 202

110

4. Дом за стари хора Зона Б-5 бл. 4;

Ж.к. „Зона Б-5”, бл. 4;

55

Филиал „Захарна фабрика” бл. 48а

Ж.к. „Захарна фабрика” бл. 48а

30

5. Дом за възрастни с  умствена  изостаналост

с. Подгумер

100

6. Дом за слепи лица

Ул. „Балша” № 23

37

7. Военно инвалиден дом „Елена и Никола Иванови”

Банкя, ул.”Княз Борис І” № 20

51

8. Дом за деца „Асен Златаров”

Кв. „Надежда-1", ул. „Сава Филаретов” № 23

55

9. Дом за деца от 3 до 7 години „Надежда”

Жк. „Младост-1" бл. 30-31

40

10. Дом за деца - кв. „Драгалевци”

Ул. „305" № 1

58

11. Дом за деца „Свети Иван Рилски”  от 3 до 7 години

Жк. „Бъкстон", бул. „ Цар Борис ІІІ” № 128

38

12. Дом за деца „Христо Ботев” от 7 до 18 години

Кв. „Горна Баня", ул. „Хр. Стефчов” № 2

66

13. Дом за деца „П. Р. Славейков” от 7 до 18 години

Ул. „Пиротска" № 175

108

14. Дом за деца над 3 г. с умствена изостаналост „Дъга”

Бул.”Никола Петков” № 49

75

4. Услуги в общността

На територията на Столична община към юли 2009 г. се предоставят следните социални услуги в общността, като при предоставянето им са ангажирани 220 (без назначените асистенти по различни програми) лица.

УСЛУГИ В ОБЩНОСТТА

АДРЕС

КАПАЦИТЕТ

1. Социален учебно професионален център  „Княз Борис І”

Ж.к. „Хаджи Димитър”, ул. „Баба Вида” № 1

85

2. Център за социална рехабилитация и интеграция на лица с проблеми от аутистичния спектър

Бул. „Ал.Стамболийски” № 168 А, партер

40

3. Дневен център за възрастни хора  с  ментални увреждания „Света Марина”

Ж.к. „Сердика”, ул. „Гюешево”, бивше ОДЗ № 27

60

4. Дневен център за хора с психични разстройства

ул. „Екзарх Йосиф” № 59

25

5. Дневен център за възрастни хора с увреждания „Седмична грижа”

жк. „Сердика”, ул.”Гюешево”, бивше ОДЗ № 27

8

6. Столичен общински дневен център за социална интеграция на инвалиди

Ж.к. „Слатина”, ул.”Слатинска” № 26-28

250

7. Център за временно настаняване на бездомни хора

Ж.к. „Красна поляна”, ул. „Ришки проход” № 2

120

8. Център за временно настаняване „Св.Димитър”

Ж.к. „Люлин”, бл. 464, вх. А

270

9. Център за временно настаняване на сираци над  16 години „Св. София”

Ж.к. „Захарна фабрика”, бл. 51, вх. А

190

10. Комплекс за социални услуги за деца и семейства – КСУДС

ул. „Лада” № 2

10 майки

10 деца

11. Център за обществена подкрепа

 

120

12. Кризисен център за деца пострадали от насилие

Ж.к. „Надежда”,  ул. „Свободна” № 30

22

13. Център за работа с деца на улицата

Ж.к. „Надежда”, ул. „Свободна” № 30

8

14. Дневен център за деца с увреждания в кв. „Надежда 1”, в сградата на ДД „Асен Златаров”

Кв. „Надежда-1”, ул. „Сава Филаретов” №  23

20

15. ЦОП в кв. „Надежда 1”, в сградата на ДД „Асен Златаров”

 Кв. „Надежда-1”, ул. „Сава Филаретов” № 23

50

16. ЦОП на ул. „Пиротска” 175, в сградата на ДД „П. Р. Славейков”

ул. „Пиротска” № 175

50

17. Защитено жилище за лица с умствени затруднения

ул. „Царибродска” № 33

8

18. Център за настаняване от семеен тип на деца с интелектуални затруднения

ж.к. Люлин, бл.015, ап.19,вх.Б

6

19.  Асистент за независим живот (Наредба за предоставяне на услугата „Асистент за независим живот”)

 

 

20. Социален асистент (Дейност  по Национална програма „Асистенти на хора с увреждания”)

 

 

21. Социален асистент и домашен помощник (Дейност по проект „Социални услуги за достоен и независим живот” – Дейности „Социален асистент” и „Домашен помощник”  към Оперативна програма  „Развитие на човешките ресурси”)

 

 

22. Домашен социален патронаж

Бул. “Цар Борис III” 207

2000

Наред с посочените по-горе социални услуги в общността, към Столична община функционират Бюра за социални услуги - девет на брой, разположени на екстериториален принцип и обслужващи общо около 95 000 граждани с увреждания и в неравностойно социално положение. В структурата на Бюрата са включени девет Клуба на инвалида и пенсионера, които  се посещават от около 3 400 възрастни и хора с увреждания. Основната цел е да се насърчи социалното включване и активността на тези групи граждани.

5. Изводи

За ползването, удовлетвореността и потребностите от социални услуги в Столична община е направено социологическо проучване през октомври 2008 г. В проучването са обхванати три групи лица: хора с увреждания, деца в риск и лица в напреднала възраст.

Изследването на нагласите и потребностите на отделните целеви групи стига до основния извод, че гражданите демонстрират много по-голяма склонност да усвояват финансови средства под формата на социални помощи и различни форми на подпомагане, отколкото да ползват социални услуги. Интересът на потребителите е насочен предимно към усвояване на социални помощи, различни надбавки и други социални придобивки, които имат чисто финансови измерения и пряко или косвено се включват в техния индивидуален или семеен бюджет. Потребителите споделят мнението, че всички разходи по финансирането на социалните услуги следва да бъдат за сметка на публични средства и не са мотивирани да заплащат такси за услугите.

Голяма част от интервюираните пълнолетни лица и от трите изследвани групи се определят като „бедни” с недобро финансово състояние. Съответно те разглеждат социалните услуги, от които имат потребност, преди всички като разход в личния бюджет и след това като възможност за подобряване на качеството им на живот или средство за социална интеграция. Бедността или недостигът на средства се посочва като основна причина, затрудняваща ползването на социални услуги.

Потребителите оценяват информацията за социалните услуги, предоставяни на територията на Столична община, като недостатъчна. Потребителите се нуждаят от информация за пълната номенклатура на социалните услуги, предоставяни в Столична община, цените им и условията, при които могат да бъдат ползвани.

Ниските доходи, липсата на информация, сложната документация, която следва да се изготви във връзка с ползването на отделните услуги се посочват сред основните фактори, които оказват влияние върху достъпа на потребителите до социални услуги.

Най-вече са заявени потребности от социални услуги в общността, свързани с ежедневното битово обслужване на потребителите, както и на услуги, свързани с физическа рехабилитация, медицинско обслужване и почивки извън дома.

Част от интервюираните потребители, възлизаща на 55.4%, е доволна от качеството на предоставяните услуги и счита, че някои нещо по предоставянето трябва да се подобрят. Друга част от интервюираните потребители, възлизаща на 33.9% е много доволна от предоставяните услуги и няма забележки. Следователно един относително висок процент от потребителите дава положителна оценка на качеството на социалните услуги. Тази тяхна положителна оценка не е свързана с определени измерими индикатори за качество и не отразява начина, по който услугите са се отразили на качеството на живот и възможностите за социално включване на потребителите.

В контекста на направения по-горе извод, че потребителите възприемат социалните услуги първо като разход и едва след това като дейност, подпомагаща социалното им включване, тяхната удовлетвореност от качеството на услугите може да се свърже и обясни със съответните разходи, които те правят за услугите, т.е. потребителите са удовлетворени от качеството на тези услуги, за които заплащат по-малки потребителски такси. Високата положителна оценка не отразява обективното влияние на услугите по отношение на социалното включване на отделните целеви групи.

Характеристики на социалните услуги в столицата

Преобладаващата част от социалните услуги на територията на Столична община, включително от услугите в общността, не се предоставят в домашната среда на потребителите или на терен. Изключение правят различните програми за социални и лични асистенти, както и домашния социален патронаж. В останалите случаи потребителите следва да посетят съответния кризисен център, дневен център или друго социално заведение, за да получат услугата. Този подход предполага, че потребителят има априори информация за всички възможни услуги и е в състояние да вземе решение, коя услуга най-добре би задоволила потребностите му. Много често хората в неравностойно положение не разполагат с информацията и ресурса да вземат такова решение, което влияе върху достъпа им до социални услуги. Липсват гъвкави алтернативни форми на социални услуги в общността. Разкритите социални услуги на територията на Столична община, основно се припокриват с видовете социални услуги, изброени в Правилника за Прилагане на Закона за социално подпомагане. Основен акцент се поставя върху социалните услуги делегирана държавна дейност, които имат най-голям дял.

При така структурираните социални услуги липсват услуги, които се предоставят на терен. Не са развити мобилните услуги. Такива услуги биха имали ефект върху потребностите на уязвими групи като деца на улицата, бездомни лица, бездомни с психични заболявания, бездомни правонарушители, проституиращи мъже и жени и лица със зависимости, които не са обхванати понастоящем от системата на социални услуги. Работата с тези целеви групи предимно е в обсега на дейност на неправителствените организации. Услуги на терен биха били изключително ефективни и по отношение на други целеви групи като възрастни лица, лица с увреждания и лица с интелектуални затруднения.

Също така липсват превантивни социални услуги с ранна степен на интервенция, целяща да предотврати изпадането на лицата в неравностойно положение.

Анализът на заявения капацитет на отделните услуги и заетия брой места, показва, че съществуват услуги, при които не се усвоява адекватно заложения ресурс и капацитет и които обективно не са съобразени с потребностите на населението. Наред с това съществуват услуги, които функционират при 100% запълнен капацитет и за които има още лица, желаещи да ползват услугата.

Въз основа на така направения анализ на състоянието на социалните услуги, предоставяни на територията на Столична община могат да се изведат основните насоки за промяна в системата на социалните услуги, а именно:

  • Изграждане на модерни и гъвкави социални услуги, с ранни възможности за интервенция, които поставят потребителите в центъра, ангажират тяхната активност и съдействат за предотвратяване на социалната изолация и загубата на независимост, в съответствие с общата тенденция за превес на услуги в общността и деинституционализация;
  • Социалните услуги се предоставят при зачитане на човешкото достойнство, личния живот и основните човешки права на потребителите и при равнопоставеност на отделните целеви групи;
  • Обхващане на всички уязвими социални групи и предлагане на адекватен отговор на техните потребности;
  • Реална оценка на стойността на отделните социални услуги и обвързване на разходваните финансови средства с постигане на определено качество на социалните услуги;
  • Повишаване възможностите на Столична община да планира, развива, предлага и контролира изпълнението на качествени социални услуги за гражданите.
ЧАСТ ВТОРАСилни и слаби страни, предизвикателства и възможности

За да се определят потенциалът и възможностите за бъдещо развитие на общинската социална политика е необходим анализ на силните и слаби страни на вътрешните фактори и предизвикателствата и възможностите, влияещи на това развитие. 

1. Силни страни

  • Стабилно икономическо развитие на Столична община;
  • Ролята на Столична община за развитие на социалните услуги за всички целеви групи в отговор и в съответствие с държавната социална политика и нейните приоритети;
  • Наличието на политическа воля Столична община да налага иновативни модели на социални услуги, да бъде лидер в социалната сфера и да упражнява стриктен контрол върху услугите, с цел гарантиране на еднакво качество на отделните видове социални услуги, предоставяни на територията на общината;
  • Създаден обществен съвет за социална политика при Столична община, който има за цел да обединява, координира и контролира дейността на държавни, обществени  структури и неправителствени организации, работещи по проблемите на хората в неравностойно социално положение
  • Заявена воля и готовност за съвместна работа с представители на неправителствения сектор, доказали висок професионализъм;
  • Наличие на традиции на партньорство с нестопански организации при разработването на програми и проекти за кандидатстване по донорски програми;
  • Изготвено социологическо проучване за потребностите и нагласите на отделните целеви групи, ползващи социални услуги на територията на Столицата;
  • Наличие на екип от обучени специалисти за разработване на проекти и кандидатстване за външно финансиране, както и на кадрови ресурси по специалностите: социални дейности, социална педагогика, логопедия, рехабилитация, психология, специална педагогика и медицина, за обезпечаване предоставянето на висококачествени социални услуги;
  • Наличие на развит сектор от организации, работещи в сферата на социалните услуги – доставчици на услуги и организации на и за конкретните целеви групи;
  • Приета от Столичен общински съвет Наредба „Асистент за независим живот”, въвеждаща пилотно в България практиката на персоналните бюджети;
  • Улеснена комуникация с различни ангажирани институции, развиващи политики в социалната сфера.

2. Слаби страни

  • Наличие на негативни нагласи у потребителите. Потребителите все още не възприемат ролята на социалните услуги като дейности, насочени към социално включване и стимулиране на ползвателите да водят независим начин на живот.  Предоставянето на различни социални помощи се оценява по-високо, защото тези средства директно влизат в личния или семеен бюджет. Наред с това потребителите не са мотивирани да заплащат такси за ползването на социални услуги. Виждането, че социалните услуги следва да се финансират изцяло от публични средства от една страна може да се обясни с ниските доходи на отделните целеви групи, но  също така то е резултат от и от наследени нагласи и манталитет, формирани в условията на силно централизирана държава, в която всички очаквания са насочени към държавата и общините като публични субекти и отделните граждани не възприемат активна позиция за решаване на съществуващите проблеми;
  • Недостиг на подходящ свободен общински сграден фонд, в който да се развиват нови алтернативни социални услуги в общността;
  • Непрекъснат приток на граждани в столицата и увеличаване на броя на бездомните;
  • Наличие на целеви групи, характерни за големите градове (напр. бездомни, проституиращи жени и мъже, лица, зависими от наркотични вещества), които почти не са обхванати от системата на социални услуги;
  • Незапълнен капацитет на някои от услугите и наличие на „чакащи” за друга група услуги;
  • Недостатъчен набор от алтернативни социални услуги;
  • Липса на мобилни алтернативни социални услуги, които да се предоставят на терен директно при самите потребители, както и превантивни социални услуги с ранна степен на интервенция;
  • Ниски доходи на преобладаващата част от ползвателите на социални услуги;
  • Слаба гражданска активност при идентифицирането на нуждите от социални услуги;
  • Наличие на „архитектурни бариери” за трудно подвижните и незрящи лица в търговски обекти, заведения за обществено хранене и учреждения, както и недостатъчна държавна политика по отношение изграждане на достъпна среда;
  • Недостатъчни дневни центрове за лица с увреждания, както и социални услуги за хора с интелектуални затруднения и психически проблеми;
  • Недостатъчни социални услуги по превенция и обществена подкрепа за деца и семейства.
  • Малък брой утвърдени приемни семейства;
  • Текучество на специалистите, работещи в социалната сфера;
  • Недостиг на финансови средства за предоставяне на качествени социални услуги, както по отношение на издръжката на потребителите така и по отношение възнагражденията на персонала.

3. Предизвикателства

Предизвикателствата пред системата на социални услуги на територията на Столична община са свързани с търсенето и предлагането на услуги, капацитет, устойчивост, качество на услугите, икономически условия на средата, демографски тенденции, децентрализация и деинституционализация на услугите.

а. Необходимост от промяна и подобряване на системата на социалните услуги. Независимо от съществуването на добри практики в столицата, задължително трябва да се работи за промяна и подобряване на следните компоненти от системата на социалните услуги:

  • Продължава да съществува нужда от подобряване на методологията за оценка на потребностите на отделните целеви групи. Потребителите на услуги и лицата, ангажирани при предоставянето на тези услуги трябва да бъдат включени дългосрочно в процеса на оценка на потребностите;
  • Следва да се промени фокусът на социалните услуги, като се постави акцент по-скоро върху ролята на социалните услуги за постигане на реално и ефективно социално включване на потребителите, отколкото на ролята им на дейности, насочени към закрила и обгрижване на лицата. Социалните услуги трябва да подпомагат ползвателите да запазят своята независимост и да бъдат способни да водят самостоятелен живот в общността, което предполага активното привличане и участие на потребителите при планирането и предоставянето на услугите;
  • Продължава да е актуален и въпросът с качеството на социалните услуги. При липсата на ясно регламентирани стандарти и измерими критерии и индикатори за качеството на услугите в социалното законодателство е необходимо Столична община да разработи собствена методика за контрол и реална оценка на качеството на социалните услуги и за техния ефект върху живота на потребителите. Да се даде отговор на въпроса до каква степен социалните услуги на територията на Столична община постигат целта да съдействат за ефективно социално включване на ползвателите и в зависимост от направените констатации да се предприемат мерки за гарантиране качеството на социалните услуги;
  • Необходима е оценка на ефекта на услугите, която да анализира тяхната ефективност и ефикасност с оглед вложения ресурс за тяхното предоставяне и получения качествен резултат – промяната в качеството на живот на ползвателите;
  • Столична община да поеме инициативата за разширяване и утвърждаване на различни и нови форми на партньорството с останалите субекти в социалната сфера (централна власт, различни институции, други доставчици);

б. Демографски промени и тенденции. В периода 2009 – 2013 година при структурирането и предоставянето на социалните услуги на територията на Столична община трябва да се съобразят с изброените по-долу демографски тенденции.

На първо място, по-високата продължителност на живота увеличава периода на търсене на социални услуги, като оказва натиск върху пазара на социални услуги и бюджета за тяхното финансиране. От една страна за хората възниква потребност да получават адекватни социални услуги в по-дълъг период от време. От друга страна общата тенденция на застаряване на населението и намалената раждаемост влияят върху структурирането на услугите. Очертава се необходимост от повече социални услуги в общността, насочени към възрастни хора, включително самотни възрастни. Във връзка с общата тенденция за увеличаване на продължителността на живота  ще се повиши и потребността от услуги за лица с увреждания, включително лица с интелектуални затруднения, както и на лица с психични проблеми,  които се нуждаят от интензивни грижи.

На второ място, високата миграция на граждани към столицата и невъзможността на част от тях да си осигурят необходимата издръжка доведе до увеличаване на целевата група на бездомните. Младежите, които напускат институциите за лица до 18 години, респективно 21 години, често се присъединяват към групата на бездомните. Факт е и че в столицата има вече второ поколение бездомни.

На трето място следва да се има предвид, че столицата не е подмината и от други проблеми, типични за големите градове, а именно деца на улицата, проблеми с наркотично зависими лица, проституиращи. Наличието на тези целеви групи ще повлияе върху структурирането на социалните услуги в периода 2009-2013.

С оглед социалната значимост на изброените проблеми ще трябва да се отговори и на потребността от разработване и разкриване на превантивни социални услуги, с ранна степен на интервенция, които да предотвратят изпадането на децата в риск, както и на младите хора в състояние на бездомност, наркотична зависимост, липса на трудова заетост или други проблеми.

в. Икономически условия и среда

Икономическите условия, в които живеят потребителите, имат директен ефект върху техните потребности от услуги и подкрепа и върху възможността им да ги получат. От социологическото проучване за социалните услуги на територията на столицата е видно, че 20-25% от интервюираните лица с увреждания, 30-35% от родителите на деца с увреждания и около 40-45% от интервюираните хора в напреднала възраст посочват, че живеят в условия на бедност и недостигът на финансови средства е основното препятствие при ползването на социални услуги. Основният извод, който се налага е, че покупателната способност на тези целеви групи е изключително ниска и възможностите им да заплащат такси за ползваните услуги са доста ограничени. При наличието на тези нива на доходи на целевите групи, тежестта върху финансирането на социалните услуги за периода 2009-2013 отново ще бъде за сметка на публични средства. Наред с това неблагоприятните икономически условия и ниските доходи на целевите групи ще породят нужди от допълнителни социални услуги и форми на подкрепа. Обективно, текущата икономическа криза ще доведе до понижаване на доходите като цяло на населението на територията на столицата и до увеличаване на потребителите на услуги и потребностите от подкрепа сред слоеве от населението, които до момента не са имали такива нужди.

г. Човешки ресурс

Качествени социални услуги се представят с високо квалифициран и мотивиран персонал. Към момента на изготвяне на настоящата стратегия възнагражденията в социалната сфера се определят като ниски от ангажираните лица. Много малък е процентът на доброволци, въвлечени при предоставянето на социални услуги. Участието на доброволци е налице най-вече при дейности в социалната сфера, осъществявани от неправителствени организации. И в периода 2009-2013 факторите човешки ресурс, квалификация и мотивация на персонала ще имат съществено значение и ще оказват натиск върху системата на социални услуги.

д. Здраве на населението

Структурирането на социалните услуги в периода 2009-2013 година трябва да отчита здравословните проблеми на населението на територията на столицата. С увеличаване на броя на потребителите, които страдат от хронични болести се поражда необходимостта от разработване на минимален пакет здравни услуги, включени като компонент на съответните социални услуги (например измерване на кръвно налягане, кръвна захар, поставяне на инсулин и други медицински манипулации, необходими за съответните хронични заболявания). Наред с това, тенденцията поставя и нови изисквания към персонала, ангажиран при предоставянето на услугите и потребност от съответни умения.

е. Промяна на модела на предоставяне на социалните услуги

През последните години на пазара на социални услуги навлязоха и нови доставчици. Практиката показва, че най-голям дял сред доставчиците на социални услуги имат нестопанските организации, които или разкриват сами социални услуги, финансирани чрез различни проекти и донорски програми, или си партнират с общините, като чрез механизма на социалното договаряне предоставят социални услуги, финансирани с публични  средства.

В условията на разширяващия се пазар на социални услуги, които се предоставят от различни доставчици, се налага планирането и предлагането на някои от услугите да се извършва в партньорство с неправителствените организации.

4. Възможности

Наред с посочените предизвикателства, съществуват и важни и интересни възможности за подобряване на предоставянето на социални услуги:

  • Осъществяване на процесите на децентрализация и деинституционализация на социалните услуги в рамките на националната социална политика, както и изработените национални стратегически документи в тази посока.
  • Повишаване на информираността на потребителите и възлагането им на активна роля в процеса на предоставяне на услугите ще им даде възможност да вземат активно участие при управлението и решаването на собствените си проблеми и ще създаде възможност за положителни промени и иновации в социалната сфера.
  • Сътрудничеството между Столична община и други общини и институции, ангажирани в социалната сфера, както и сътрудничеството с други доставчици на социални услуги ще създаде възможности за ускоряване на реформата в социалните услуги и създаване на добри практики за възлагане и договаряне на социални услуги.
  • Разработването на нови модели на социални услуги, които да съчетават ранна интервенция с предоставяне на мобилни услуги на терен (там, където се намират потребителите) ще създадат възможност за по-адекватно посрещане на нуждите и ще съдействат потребителите да ползват услуги в своята нормална среда, вместо в институции.
  • Разработването на измерими критерии за качество на услугите, ще доведе до повишаване на качеството на социалните услуги и до по-добра оценка на стойността на услугите.
  • Участието на неправителствения сектор в провеждането на социалната политика по предоставянето на социални услуги; развита мрежа от граждански обединения. Това дава възможност за ангажиране на общността при решаване на проблемите. Неправителствените организации работят близо до потребителите и имат добра оценка за съществуващите нужди и реални проблеми.

5. Изводи

Съпоставяйки силните и слаби страни на вътрешния потенциал на Столична община, както и предизвикателствата и възможностите, произтичащи от външната среда, се налагат следните  изводи относно развитието на социалните услуги на територията на Столична община:

  • Столична община е изправена пред сериозното предизвикателство да промени и усъвършенства системата на социални услуги, които се предоставят на територията й към по-голяма гъвкавост, активно включване на потребителите,  разработване на иновационни модели на социални услуги и повишаване на качеството на съществуващите, с акцент върху постигнатия резултат.
  • Реализирането на настоящата стратегия ще се осъществи в условия на икономическа криза и на фона на обективни демографски тенденции (стареене на нацията и активна миграция на граждани от други части на страната към столицата), които ще окажат сериозно влияние върху търсенето и предлагането  на социални услуги.
  • Финансовата макроикономическа рамка и демографските  тенденции оказват силен натиск и по отношение на потребностите от жилища на различни групи лица в неравностойно положение, пребиваващи на теорията на столицата. Същевременно, реализирането на процеса на деинституционализация, предполагащ извеждане на настанените в специализирани институции, поражда проблем с жилищното настаняване на онези от гражданите, които нямат адресна регистрация в София, не притежават собствено жилище в страната и не отговарят на условията и критериите за достъп до общински жилища по сегашната наредба. В резултат се обуславя необходимост от  последователна жилищна политика на Столична община по отношение на социално слабите, с приоритет върху извежданите от специализираните институции граждани и деца, навършили пълнолетие.
  • Стабилното икономическо развитие на Столична община и наличието на политическа воля да се работи за повишаване на качеството на живот на гражданите на столицата е важна предпоставка да успешното осъществяване и реализация на стратегическите цели, формулирани в настоящия документ.
  • Столична община ще има ключова роля за развитието на системата на социални услуги на територията на столицата за периода на настоящата стратегия. За да може да отговори на изискванията на това лидерство е необходимо  общината да разработи програма за развитие на своя капацитет и в най-голяма степен да се възползва от възможностите за партньорство и взаимодействие в социалната сфера с други ангажирани актьори (нестопански организации, доставчици на услуги, органи и институции на национално ниво, представители на бизнеса)

Въз основа на направените изводи от анализа на силните, слабите страни, на предизвикателствата и възможностите за развитие на социалните услуги на територията  на Столична община, са формулирани визията, приоритетите, стратегическите и конкретните цели за периода до 2013 г., мерките за тяхното реализиране и индикаторите за напредъка по реализацията им.

ЧАСТ ТРЕТАВизия и приоритети

1. Визия

Настоящата стратегия е основана на визията за достъпни, качествени и ефективни социални услуги, отговарящи на нуждите на потребителите, които с ангажираното участие на всички заинтересовани страни, осигуряват социално включване, живот в подкрепяща общност и пълноценна реализация.

Визията е основана на разбирането, че максималната полза за всеки ползвател и за общността ще бъде постигната само чрез предоставяне на услуги, които подкрепят социалното включване на хората и съдействат за преодоляване на социалното изключване. Основен акцент в предоставянето на всички услуги е предлаганата грижа към конкретния човек. Тя включва мерки и дейности, подкрепящи потребителя да поеме контрол върху собствения си живот – да може пълноценно да развие своя потенциал, да е защитен в максимална степен от злоупотреби и да има право на избор.

Включването на тези елементи в политиките и стратегическите документи на Столична община, в административните решения и в конкретното прилагане на дейностите, касаещи социални услуги, се основава на възприемането на услугите като модерни, отворени, отговарящи на конкретни нужди и насочени към трайни резултати и устойчивост. За гражданите на София това ще означава:

  • Участие на заинтересованите страни при планирането на социалните услуги;
  • Въвеждане на превантивни модели за предотвратяване на социалното изключване;
  • Подкрепа на развитието на потенциала на ползвателите на социалните услуги;
  • Предоставяне на услуги според ясно идентифицирани нужди и потребности;
  • Подкрепа, насочена към най-нуждаещите се групи, с най-сериозни и трайни проблеми и потребности.

2. Приоритети

а. индивидуален подход при предоставянето на социалните услуги при зачитане на достойнството на потребителя;

б. насърчаване на взаимодействието между различните ангажирани институции и страни при ясно разпределение на ролите и отговорностите;

в. повишаване на знанието и уменията на специалистите, които са ангажирани със социална работа;

г. по-ефективно управление на инвестираните в социални услуги ресурси;

д. подобряване на качеството на живот, а не на предоставянето на грижа;

е. гъвкавост на мерките и дейностите, но не и на резултатите.

ЧАСТ ЧЕТВЪРТАСтратегически цели за развитието на социалните услуги на територията на Столична община

1. Структура

Стратегическа цел

Конкретни цели

1. УСТОЙЧИВО СОЦИАЛНО ВКЛЮЧВАНЕ

 

а. Приоритетно развитие на услугите в общността и алтернативни форми за предоставянето им;

б. Повишаване на броя и разнообразието на социалните услуги;

в. Въвеждане на стратегически процес на планиране на услугите, съобразен със специфичните характеристики и потребности на конкретните целеви групи;

г. Активно включване на потребителите в процесите на планиране, предоставяне и оценка на услугите;

д. Повишаване на общественото разбиране и съпричастност към проблемите на потребителите на социални услуги;

е. Повишаване на броя и капацитета на социалните предприятия.

2. ЕФЕКТИВНА ПРЕВЕНЦИЯ НА СОЦИАЛНОТО ИЗКЛЮЧВАНЕ

 

а. Развитие на превантивни модели на социални услуги с цел ранна превенция;

б. Развитие на специфични услуги, насочени към групи в риск от социално изключване.

3. ЖИЛИЩНО ОБЕЗПЕЧАВАНЕ НА ЛИЦА В НЕРАВНОСТОЙНО ПОЛОЖЕНИЕ

а. Разработване на адекватна нормативна база за временно предоставяне на жилища за лица в неравностойно положение;

б. Разработване и прилагане на модели за временно жилищно настаняване на лица в неравностойно положение.

4. МОДЕРНА СОЦИАЛНА ИНФРАСТРУКТУРА

 

а. Модернизиране на материалната база;

б. Осигуряване и гарантиране на достъпност на местата, където се предлагат социални или свързани с тях услуги;

в. Повишаване на капацитета и уменията на професионалистите в системата на социалните услуги.

5. ЕФЕКТИВНО УПРАВЛЕНИЕ НА УСЛУГИТЕ

 

а. Въвеждане на стратегически подход при управлението на услугите;

б. Повишаване на качеството на услугите;

в. Повишаване на ефективността на инвестициите в социалната сфера;

г. Повишаване на капацитета на общината и доставчиците при предоставяне на услугите;

д. Привличане на нови партньори и повишаване на ефективността на партньорствата при планирането и предоставянето на услуги.

2. Стратегически и конкретни цели, резултати, дейности и индикатори

Стратегическа цел 1

УСТОЙЧИВО СОЦИАЛНО ВКЛЮЧВАНЕ

Конкретна цел

а. Приоритетно развитие на услугите в общността и алтернативните форми

Резултат:

Предоставени  услуги в среда, близка до семейната

Дейности:

1.      Разработване и приемане на план за деинституционализация, обвързан с разкриване на услуги в общността.

2.      Усъвършенстване на съществуващите социални услуги в общността.

3.      Развиване на форми на социални услуги, които се предоставят в семейна среда на зависими членове от семействата.

4.      Разкриване на иновативни и алтернативни социални услуги в общността.

5.      Разкриване на амбулантни форми на социални услуги.

6.      Разкриване на алтернативни социални услуги в институциите.

7.      Учредяване на награда за “Иновативна практика” в социалните услуги.

8.      Разработване и прилагане на програми за придобиване на умения и квалификация на хора с увреждания и в неравностойно положение и за създаване на заетост.

Индикатори:

·         Брой услуги в общността;

·         Брой алтернативни услуги;

·         Брой на лица, ползващи услуги в общността;

·         Процентно изменение на броя на лица, постъпили в специализирани институции спрямо предходната календарна;

·         Процентно изменение на броя на лицата, изведени от специализирани институции спрямо предходната календарна година;

·         Брой закрити институции;

·         Брой новоразкрити специализирани институции.

Стратегическа цел 1

УСТОЙЧИВО СОЦИАЛНО ВКЛЮЧВАНЕ

Конкретна цел

б. Повишаване на броя и разнообразието на социалните услуги

Резултат:

 Увеличаване броя на потребителите и  целевите групи, обхванати от социалните услуги.

Дейности:

  1. Разкриване на социални услуги за необхванатите целеви групи.
  2. Увеличаване на капацитета на съществуващите услуги според потребностите.
  3. Изработване на план за пренасочване на капацитета на незапълнени услуги.
  4. Разработване на модел за комплексно предоставяне на услуги на потребители, които попадат в няколко целеви групи.

Индикатори:

·         Брой нови социални услуги;

·         Процентно изменение на обхванатите потребители по целеви групи;

·         Видове социални услуги.

Стратегическа цел 1

УСТОЙЧИВО СОЦИАЛНО ВКЛЮЧВАНЕ

Конкретна цел

в. Въвеждане на стратегически процес на планиране на услугите, съобразен със специфичните характеристики и потребности на конкретните целеви групи

Резултат:

Ползвани социални услуги, максимално съобразени с потребностите на лицата

Дейности:

  1. Изготвяне на анализ на целевите групи.
  2. Изготвяне на стратегии за всяка целева група.
  3. Съставяне на подробен финансов план за необходимите средства по видове социални услуги.
  4. Въвеждане на изискване към доставчика на всяка една услуга (общинска структура или външен доставчик) за изготвяне на план за развитие на конкретната услуга.
  5. Съставяне на карта на доставчиците на социални услуги, разпределени по видове услуги и по райони.
  6. Разширяване на приложното поле на системата за персонални бюджети.

Индикатори:

·         Брой стратегии;

·         Брой услуги, покрити от системата на персоналните бюджети;

·         Степен на удовлетвореност на потребителите от ползваните социални услуги.

Стратегическа цел 1

УСТОЙЧИВО СОЦИАЛНО ВКЛЮЧВАНЕ

Конкретна цел

г. Активно включване на потребителите в процесите на планиране, предоставяне и оценка на услугите

Резултат:

Участие на потребителите при определянето на вида и обхвата на предоставяните услуги и в тяхната последваща промяна според ефективността им.

Дейности:

  1. Провеждане на фокус групи с потребителите в процеса на планиране на разкриването на нови и/или промяна на съществуващи социални услуги.
  2. Провеждане на периодични срещи с потребителите за конкретни предложения, препоръки и насоки.
  3. Разработване и прилагане на конкретни механизми за включване на потребителите в процеса на оценяване на ефекта от услугите, вкл. разработване на специални карти за оценка качеството на социалните услуги от страна на потребителите.
  4. Предоставяне на актуална и достъпна за целевите групи информация за съществуващи услуги чрез безплатен телефон за информация, печатни информационни материали, интернет, електронни медии, обществени сгради и друга инфраструктура (градски транспорт, библиотеки и пр.).
  5. Разработване и прилагане на конкретни механизми за включване на потребителите в процеса на изработване на стратегии за целевите групи.
  6. Провеждане на обучения за самооценка на потребителите на услугите.
  7. Въвеждане на ясна и опростена система за жалби и сигнали.

Индикатори:

·         Брой потребители, участвали при изготвянето на стратегиите;

·         Брой потребители, участвали при оценка на качеството на услугите;

·         Брой постъпили сигнали и жалби по повод предоставянето на услугите.

Стратегическа цел 1

УСТОЙЧИВО СОЦИАЛНО ВКЛЮЧВАНЕ

Конкретна цел

д. Повишаване на общественото разбиране и съпричастност към проблемите на потребителите на социални услуги

Резултат:

Оказана подкрепа и разбиране от институциите, общността и гражданите

Дейности

  1. Разработване и изпълнение на комуникационна стратегия, включена в част „Социални услуги” на Комуникационната стратегия на Столична община.
  2. Изготвяне на план график за изпълнение на комуникационната стратегия.
  3. Организиране на регулярни срещи на специалисти от Столична община с представители на медиите.
  4. Провеждане на целеви информационни кампании по райони за проблемите на целевите групи и добрите практики за предоставяне на социалните услуги в София.
  5. Изготвяне и разпространение на филм за възможностите за социално включване като резултат от изпълнението на стратегията.
  6. Провеждане на годишни публични форуми за отчитане на изпълнението на стратегията.
  7. Създаване на отделна секция в интернет сайта на Столична община, която включва цялата информация, свързана с изпълнението на стратегията, предоставяните социални услуги и тяхното местоположение и форум за дискусии.
  8. Разработване на политика за привличане на доброволци за реализирането на дейностите на стратегията

Индикатори:

·         Отношение на медиите;

·         Отношение на институциите;

·         Брой посещения в интернет сайта на общината;

·         Брой на лицата, писали във форума за дискусии;

·         Степен на удовлетвореност на потребителите и техните семейства.

Стратегическа цел 1

УСТОЙЧИВО СОЦИАЛНО ВКЛЮЧВАНЕ

Конкретна цел

е. Повишаване на броя и капацитета на социалните предприятия

Резултат:

Повишени възможности за осигуряване на трудова заетост и генериране на доходите на потребителите

Дейности:

  1. Изработване на конкретни механизми за подпомагане на дейността на съществуващи специализирани предприятия и кооперации на хора с увреждания и социални предприятия
  2. Разработване на програма за насърчаване на създаването на социални предприятия
  3. Предоставяне на обучение за придобиване на предприемачески, управленски и бизнес умения
  4. Предоставяне на консултантски услуги за стартиране и развитие на предприемачески инициативи
  5. Организиране на различни инициативи между работодатели и уязвими групи

Индикатори:

·         Брой лица с осигурена трудова заетост;

·         Брой лица, ангажирани в социални предприятия;

·         Брой нови социални предприятия.

Стратегическа цел 2

ЕФЕКТИВНА ПРЕВЕНЦИЯ НА СОЦИАЛНОТО ИЗКЛЮЧВАНЕ

Конкретна цел

а. Развитие на превантивни модели на социални услуги с цел ранна превенция

Резултат:

Намалена необходимост от продължително ползване на социални услуги.

Дейности

  1. Изработване на модели за превантивни услуги.
  2. Въвеждане на превантивни модели във всички стратегии за конкретните целеви групи.
  3. Провеждане на информационни дни в рискови общности.
  4. Проучване и диагностика на общественозначими проблеми, водещи до социално изключване.
  5. Разработване и прилагане на механизми за ранно консултиране на потребителите за най-адекватната услуга.

Индикатори:

·         Брой лица, ползвали еднократно краткосрочни услуги

·         Процент лица, ползвали еднократно краткосрочни услуги, за които е възникнала потребност от дългосрочни социални услуги

Стратегическа цел 2

ЕФЕКТИВНА ПРЕВЕНЦИЯ НА СОЦИАЛНОТО ИЗКЛЮЧВАНЕ

Конкретна цел

б. Развитие на специфични услуги, насочени към групи в риск от социално изключване

Резултат:

Повишени възможности за преодоляване на социалното изключване.

Дейности:

  1. Развитие на преходни услуги в общността.
  2. Изработване на механизъм за координация с други институции (МВР, МП, МЗ, МТСП, МВнР, МОН и други общини) за съвместни действия, насочени към групи в риск от социална изолация.

Индикатори:

·         Брой разкрити специфични услуги, насочени към групи в риск от социално изключване

·         Брой лица, ползвали специфичните услуги

·         Процент от ползвателите на специфични услуги, за които е възникнала потребност от ползване на социални услуги, съответно потребност от получаване на социални помощи.

Стратегическа цел 3

ЖИЛИЩНО ОБЕЗПЕЧАВАНЕ НА ЛИЦА В НЕРАВНОСТОЙНО ПОЛОЖЕНИЕ

Конкретна цел

а. Разработване на адекватна нормативна база за временно предоставяне на жилища за лица в неравностойно положение

Резултат:

Създадени нормативни предпоставки за ефективно и навременно посрещане на жилищните нужди на бездомни и лица, напускащи специализираните институции и заведения за социални услуги в общността без адресна регистрация в София и недвижима собственост в страната.

Дейности:

1.      Разработване и приемане на специална наредба за реда и условията за предоставяне на жилища лица в неравностойно положение, необхванати от съществуващата нормативна база:

·         бездомни лица;

·         лица, напускащи специализираните институции;

·         лица, напускащи заведения за социални услуги в общността.

2.      Разширяване на възможностите на Бюрата за социални услуги към дирекция „Социални дейности” при Столична община за информиране и консултиране на целевите групи относно новите  възможности за ползване на „социални жилища”.

Индикатори:

·         Приета наредба;

·         Брой лица, информирани и консултирани от бюрата за социални услуги.

Стратегическа цел 3

ЖИЛИЩНО ОБЕЗПЕЧАВАНЕ НА ЛИЦА В НЕРАВНОСТОЙНО ПОЛОЖЕНИЕ

Конкретна цел

б. Разработване и прилагане на модели за временно жилищно настаняване на лица в неравностойно положение

Резултат:

Осигурен достъп до жилищно настаняване на лица от целевите групи.

Дейности:

1.      Създаване на фонд „Социални жилища”, които да бъдат предоставяни при условията и критериите на новоприетата наредба на лица от целевите групи.

2.      Анализ на броя и местонахождението на потенциално нуждаещите се от временно жилищно настаняване.

3.      Определяне на приоритети при настаняването на лица от целевите групи.

4.      Популяризиране сред целевите групи на възможностите за предоставяне на жилища.

5.      Обработване на постъпили молби и вземане на решения за временно настаняване от компетентния общински орган съгласно нормативната база.

Индикатори:

·         Създаден фонд „Социални жилища”;

·         Брой жилища във фонда;

·         Брой молби за временно настаняване;

·         Брой временно настанени в жилища от фонда;

·         Степен на удовлетвореност на ползвателите от процедурата по настаняване.

Стратегическа цел 4

МОДЕРНА СОЦИАЛНА ИНФРАСТРУКТУРА

Конкретна цел

а. Модернизиране на материалната база

Резултат:

Използване на съвременна и съобразена със специфичните физическите нужди на потребителите инфраструктура.

Дейности:

  1. Преструктуриране, обновяване и инфраструктурно обезпечаване на материалната база, в която се предоставят социални услуги.
  2. Одити за енерго потребление и мерки за енергийна ефективност в сградите които се предоставят социални услуги.
  3. Създаване на бързи и удобни транспортни връзки за потребителите при ползването на различните услуги.
  4. Осигуряване на материална база за нови услуги в общността.
  5. Изработване на план за ефективно използване на материалната база, в която се предоставят услугите (при незапълнен капацитет на услугите, наличие на свободни помещения и други). 

Индикатори:

·         Брой рехабилитирани сгради;

·         Удовлетвореност на потребителите от адекватност на инфрастурктурата.

Стратегическа цел 4

МОДЕРНА СОЦИАЛНА ИНФРАСТРУКТУРА

Конкретна цел

б. Осигуряване и гарантиране на достъпност на местата, където се предлагат социални или свързани с тях услуги

Резултат:

Осигурен и улеснен достъп до местата, където се предлагат социални услуги

Дейности:

  1.  Изготвяне на списък на сгради, на които ще се изградят конструкции за осигуряване и гарантиране на физическа достъпност на лица с мобилни затруднения по райони.
  2. Разработване и изпълнение на общинска програма за архитектурен достъп.
  3. Изграждане на специализирани рампи за улеснен достъп на лица с увреждания във всички обществени сгради.
  4. Изграждане на подходяща инфраструктура за обслужване на лица с увреждания – улици, тротоари паркинги, асансьори и т.н.
  5. Изграждане на “фронт” офиси в общинските служби с приоритетно обслужване  на хора в неравностойно положение.
  6. Обновяване на транспортния парк и привеждането му в съответствие с изискванията за лесен достъп на хора с увреждания.
  7. Оборудване на транспортните средства с озвучителна и визуална техника указваща поредната спирка на транспортното средство.
  8. Въвеждане на специализирана визуална и сигнална маркировка по всички натоварени кръстовища.
  9. Специализиран транспорт за лица с увреждания (таксита, маршрутки и т.н).
  10. Обучение на хора с увреждания за провеждане на одити за достъпност.
  11. Наблюдение и контрол (провеждане на одити) за достъпност.

Индикатори

·         Удовлетвореност на потребителите, техните семейства и ангажирания персонал

Стратегическа цел 4

МОДЕРНА СОЦИАЛНА ИНФРАСТРУКТУРА

Конкретна цел

в. Повишаване на капацитета и уменията на професионалистите в системата на социалните услуги

Резултат:

Предоставена по-добра и по-адекватна грижа за потребителите.

Дейности:

  1. Анализ на потребностите и планиране на специфични обучения за специалистите, ангажирани в предоставянето на социалните услуги.
  2. Изработване на план за действие за привличане на качествени служители и повишаване на техния капацитет.
  3. Провеждане на обучения за специалистите съгласно изработения план, като задължително се включват обучения за повишаване на квалификацията, обмен на добри практики, прилагане на интердисциплинарни подходи, повишаване на мотивацията.
  4. Сключване на партньорски споразумения с образователни и обучителни институти.
  5. Осигуряване на супервизия за служителите в сектора на социалните услуги.
  6. Изготвяне на система за оценка на индивидуалната работа на специалистите.
  7. Изготвяне на механизъм за повишаване на възнагражденията в зависимост от получената оценка.
  8. Изготвяне на планове за повишаване на мотивацията на заетите лица.

Индикатори:

·         Степен на увереност на специалистите

·         Степен на мотивация на специалистите за извършваната работа

·         Удовлетвореност на потребителите

Стратегическа цел 5

ЕФЕКТИВНО УПРАВЛЕНИЕ НА УСЛУГИТЕ

Конкретна цел

а. Въвеждане на стратегически подход при управлението на услугите

Резултат:

Предоставени услуги, обвързани с дългосрочни механизми за усъвършенстване и устойчивост

 

Дейности:

  1. Сформиране на работна група по изпълнение на стратегията, включваща представители на всички ангажирани институции.
  2. Ясно идентифициране на броя, обхвата и характеристиките на целевите групи.
  3. Изготвяне на годишни детайлни планове за изпълнение на стратегията.
  4. Изготвяне на списък на услугите, които следва да бъдат разкрити и/или преструктурирани с приоритет.
  5. Разработване на систематична и съдържателна методология за оценка на нуждите на населението от социални услуги
  6. Провеждане на годишни оценки на въздействието на дейностите от стратегията, включващи и оценка на степента на включване на целевите групи.
  7. Сравняване и коригиране на данни и информация от съществуващите системи в НАП, НЦЗИ, ДАЗД, АХУ и др.

Индикатори:

·         Динамика на търсенето и потребление на услугите

·         Динамика на предлагането на услуги

·         Брой оценки на нуждите на потребителите за видовете услуги

Стратегическа цел 5

ЕФЕКТИВНО УПРАВЛЕНИЕ НА УСЛУГИТЕ

Конкретна цел

б. Повишаване качеството на услугите

Резултат:

Предоставени качествени социални услуги

Дейности:

1.      Изработване на индикатори за качеството на всички услуги.

  1. Въвеждане на система за самоконтрол и самооценка на заетите в сектора на социалните услуги (Обща рамка за оценка).
  2. Организиране и провеждане на семинар за представяне на CAF (Обща рамка за оценка).
  3. Въвеждане на “Общата рамка за оценка” в Дирекция “Социални дейности”.
  4. Изработване на методология за контрол на изпълнението на индикаторите за качество.
  5. Учредяване на награда за „Най-качествена услуга”.

Индикатори:

·         Удовлетвореност на потребителите и техните семейства

Стратегическа цел 5

ЕФЕКТИВНО УПРАВЛЕНИЕ НА УСЛУГИТЕ

Конкретна цел

в. Повишаване на ефективността на инвестициите в социалната сфера

Резултат:

Предоставени повече и по-качествени  услуги при същите инвестиции

Дейности:

  1. Изграждане и текущо актуализиране на единна информационна система за предлаганите услуги, потребителите, резултатите, капацитета и финансирането с възможност за извеждане на справки и доклади в реално време.
  2. Изработване на индикатори за оценка на ефективността на вложените средства: съпоставка на резултати и вложени средства.
  3. Осигуряване на допълващо финансиране за социалните услуги.
  4. Изработване и изпълнение на план за преструктуриране на услугите с незапълнен капацитет.

Индикатори:

·         Ефективност на услугите с оглед постигнатите резултати;

·         Ефикасност на услугите с оглед вложения ресурс;

·         Обем привлечени допълнителни финансови средства.

Стратегическа цел 5

ЕФЕКТИВНО УПРАВЛЕНИЕ НА УСЛУГИТЕ

Конкретна цел

г. Повишаване на капацитета на общината и доставчиците при предоставяне на услугите

Резултат:

По-бързо и по-ефективно предоставени социални услуги

Дейности:

  1. Провеждане на обучения за планиране и управление на социални услуги за общинската администрация и доставчиците на услуги.
  2. Изработване на механизъм за номиниране на представители на неправителствени организации, работещи в социалната сфера, в Обществения съвет за социално подпомагане към СОС.
  3. Сформиране на Обществен съвет за социално подпомагане, определяне на функции и изработване на правила за работа.

Индикатори:

·         Брой доставчици на социални услуги;

·         Капацитет на предоставяни услуги;

·         Брой чакащи за отделни видове социални услуги.

Стратегическа цел 5

ЕФЕКТИВНО УПРАВЛЕНИЕ НА УСЛУГИТЕ

Конкретна цел

д. Привличане на нови партньори и повишаване на ефективността на партньорствата при планирането и предоставянето на услуги

Резултат:

Предоставени по-гъвкави услуги, ориентирани към ползвателя

Дейности:

  1. Включване на организации, работещи в социалната сфера, при изготвяне на стратегиите по целеви групи.
  2. Изработване на механизъм за консултиране с организациите, работещи в социалната сфера.
  3. Приемане на насоки, детайлизиращи и доразвиващи процедурите за договаряне.
  4. Включване на представители на неправителствени организации, работещи в социалната сфера, в състава на работната група по изпълнението на стратегията.

Индикатори:

·         Брой партньори;

·         Брой проведени конкурси за възлагане на услуги;

·         Отношение на организациите, работещи в социалната сфера;

·         Степен на удовлетвореност на партньорите от сътрудничеството;

·         Удовлетвореност на потребителите и техните семейства;

·         Целесъобразност на партньорството.

ЧАСТ ПЕТАВръзка и взаимодействие с други стратегически документи

Настоящата стратегия за предоставяне на социални услуги на Столична община 2009 – 2013 г. формулира основополагащи принципи и стратегически цели за и при предоставянето на социални услуги за всички целеви групи на територията на столицата. За подкрепата чрез социални услуги за отделните целеви групи се разработват отделни стратегии[3], съобразени с особеностите на услугите и потребностите на потребителите. Визията, основните принципи и стратегически цели, формулирани в настоящата стратегия са намерили своето специфично отражение и реализация в стратегическите документи, посветени на отделните целеви групи.

Мерките и дейностите в настоящата стратегия са формулирани гъвкаво и могат да бъдат променяни в хода на нейното изпълнение с оглед по-ефективно постигане на заложените резултати. Това, което следва да не бъде променяно и в минимална степен да се влияе от вътрешни и външни фактори, са целевите резултати.

С оглед на по-целесъобразното и ефективно планиране на инвестициите, е необходима подготовката на годишни планове за изпълнение на отделните стратегии за специфичните целеви групи. Готовите планове трябва да бъдат обединени и да формират един общ план за финансово обезпечаване и изпълнение на настоящата стратегия.

Ефектът от прилагането на отделните стратегии по целеви групи следва да бъде оценяван веднъж годишно. Обособена част от оценките на всяка от отделните стратегии трябва да бъде съответствието на постигнатите резултати и въздействия със заложеното в настоящата стратегия. Въз основа на конкретните изводи настоящата стратегия следва да бъде оценявана и актуализирана всяка година.

ПРИЛОЖЕНИЯ

ПРИЛОЖЕНИЕ 1

ОСНОВНИ ДЕФИНИЦИИ

В настоящия документ са използвани следните основни дефиниции и понятия:

Социални услуги. Това са дейности, които подпомагат и разширяват възможностите на лицата да водят самостоятелен и пълноценен начин на живот и се извършват в специализирани институции и в общността

Социално включване. Процес и реалност, при които трайно изключени от обществото групи получават възможност за участие в живота на общността, която разпознават като своя, а участието им се основава на личен избор и независимост във вземането на решения за собствения им живот. Неговото постигане изисква мерки, които от една страна променят средата (физическа, институционална и културна), а от друга – предоставят индивидуална подкрепа за живот на хората в избраните от тях общности.

Мобилни услуги. Това са услуги, осъществявани на терен, които се предоставят в естествената социална среда на потребителя.

Преходни услуги. Преходните услуги са форма на социални услуги, в които хората водят независим начин на живот, подпомогнати от професионалисти, с цел подготовка за извеждането им от специализирана институция. Акцентът при тези услуги е придобиване на знания и умения за самостоятелен живот с цел реална и същинска социализация и интеграция на потребителите. В понятието „преходни услуги” се включат и различни краткосрочни форми на наблюдавани жилища и други социални услуги в общността, насочени към лица с психични проблеми, правонарушители, изтърпели наказание „лишаване” от свобода, наркотично зависими, бездомни и други целеви групи.

Услуги, които са делегирана държавна дейност. В Закона за социално подпомагане и в Правилника за неговото прилагане не е налице изрично разделение на социалните услуги с оглед на тяхното финансиране. Но такова разделение се прави на ниво Министерски съвет ежегодно, като всяка година той приема решение, с което се определят делегираните от държавата дейности (финансирани със средства от републиканския бюджет) и услугите, които са местна дейност (финансирани със средства от местния бюджет). В този смисъл, Столична община е доставчик на услуги, делегирани от държавата дейности и местна дейност.

Алтернативни услуги. Това са услуги, които не попадат в списъка по чл. 36, ал. 2 от Правилника за прилагане на закона за социално подпомагане, независимо дали са в общността, а са разкрити по реда на чл. 36, ал. 5 от Правилника.

ПРИЛОЖЕНИЕ 2ДОКУМЕНТИ, ОПРЕДЕЛЯЩИ РАМКАТА НА ПРЕДОСТАВЯНЕТО НА СОЦИАЛНИ УСЛУГИ В БЪЛГАРИЯ

1. Национална стратегическа референтна рамка 2007 – 2013 г. Това е основната стратегическа платформа за обосновка и координация на финансовата помощ по Структурните фондове на ЕС и по-конкретно Приоритетна област 2 – “Повишаване качеството на човешкия капитал с акцент върху заетостта”. Фокусът на този приоритет е насочен към насърчаване на широк кръг от активни програми на политиката за пазара на труда, осигуряване на тясна връзка между системата за социална защита и политиките за пазара на труда, прилагане на мерки, насочени към осигуряването на висококачествени социални услуги за групите в неравностойно положение, подобряване на здравния статус на населението и улесняване на достъпа на бедните и уязвимите групи до здравните услуги. С цел подобряване на системата за социална закрила фокусът на инвестициите е насочен към приближаване на социалните услуги до потребителите (услуги в общността), индивидуален подход при предоставянето на социални и здравни услуги и отваряне на системата за предоставяне на социални услуги за неправителствения сектор и наличие на критерии и стандарти за извършване на социални услуги

2. Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси” (2007 - 2013 г.). Програмата е съставна част от Националната стратегическа референтна рамка, чиято цел е повишаване качеството на живот чрез подпомагане на заетостта, достъпа да образование с високо качество, обучаване през целия живот и социално включване, чиито приоритетни оси 5 и 6 включват операции, насочени към социално включване и насърчаване на социалната икономика за подкрепа на уязвими групи чрез развитие на мрежа от подкрепящи бъдещата интеграция на пазара на труда социални услуги и повишаване ефективността на институциите на пазара на труда, социалните и здравни услуги чрез:

  • подкрепа за разкриване на нови и многообразни социални услуги в общността, като се акцентира върху прилагането на различни програми за придобиване на умения и квалификация на хората с увреждания и в неравностойно положение и генериращи заетост в рамките на общността;
  • развиване на форми на социални услуги, които се предоставят в семейна среда на зависими членове от семействата;
  • подкрепа за доразвиването на предоставяните социални услуги във вече съществуващите алтернативни форми;
  • насърчаване на инициативи за развитието на мрежа от алтернативни социални услуги за деца и семейства в риск;
  • финансиране на програми, подобряващи качеството на грижа в специализираните институции за деца и възрастни, като се акцентира на социалната, обучителната и трудотерапевтична работа с настанените в тях за подготвяне извеждането и интегрирането им в общността;
  • информационни кампании, свързани с превенция на детското изоставяне, възможности за приемни семейства, настаняване при близки и роднини, осиновяване и други форми на социални услуги да деца и подкрепа на родителите;
  • повишаване на професионалния капацитет и мотивацията на хората, ангажирани в сферата на социалните и здравните услуги /институции, доставчици на социални и здравни услуги/, както и разработване и прилагане на системи, осигуряващи надграждащи знания и умения, съобразени със специфичните грижи за отделните групи потребители на социални услуги;
  • въвеждане на добри управленски практики и дейности на институции и доставчици в сферата на социалните и здравните услуги;
  • информиране на институциите и доставчиците на социални и здравни услуги за възможностите за обучение, професионална квалификация, развитие и прилагане на информационни системи, бази данни и всичко, свързано с управлението и предоставянето на тези услуги.

3. Оперативна програма “Административен капацитет” (2007 – 2013 г.). Програмата е съставна част от Националната стратегическа референтна рамка, една от целите на която е подобряване на работата на държавната администрация за реализиране на ефективни политики, качествено обслужване на гражданите и бизнеса и създаване на условия за устойчив икономически растеж и заетост. Изпълнението на тази оперативна програма е насочено към постигане на общи стандарти и правила за реформа на държавната администрация на всички нива – централно, областно и общинско, развиване на професионална администрация, насочена към потребностите на обществото и намаляване на разходите и бюрократичните процедури в нейната дейност. За постигане на поставените цели изпълнението на Оперативната програма е съсредоточено в следните приоритетни оси:

  • добро управление, чрез разработване и прилагане на политики и закони, ориентирани към действителните потребности на обществото, с широко участие на гражданското общество и на частния сектор, осигуряване на ефективен достъп, наблюдение и контрол над управлението и администрацията, ясно разграничени права и задължения на институциите и отчетност пред обществото, прозрачност на всички нива на държавното управление, ефективност на администрацията за постигане на поставените стратегически цели, подобряване качеството на предоставяните услуги за гражданите и бизнеса;
  • управление на човешките ресурси, като изпълнението на тази приоритетна ос включва качествено обучение на работещите както в държавната администрация и съдебната система, както и в структурите на гражданското общество, провеждане на обучения за администрацията при отчита различните нужди на централната,  областната и общинската администрация., подобряване квалификацията и компетенциите на представителите на гражданското общество;
  • качествено административно обслужване и развитие на електронното управление, като специфичните цели на тази приоритетна ос са насочени към цялостно подобряване на административното обслужване на гражданите и бизнеса, въвеждане на системи за управление на качеството на административното обслужване, административно обслужване на граждани в неравностойно положение, подобряване на бизнес средата, подобряване на капацитета на държавната администрация и структурите на гражданското общество чрез използване на опит и добри практики от други държави членки на ЕС в областта на административното обслужване и електронното управление.

4. Национален доклад на Република България по стратегиите за социална закрила и социално включване 2008 - 2010 г. Основен елемент на Отворения метод на координация е съвместния анализ и оценка от страна на Европейската комисия и Съвета на министрите на националните стратегически доклади. Първият доклад като държава членка България представи през 2008 г. Докладът беше подготвен съгласно насоките на Европейската комисия, чрез които тя цели да подпомогне държавите членки в процеса на докладване. Основната цел на доклада е да представи приоритетните насоки на провежданите политики в областта на социалното включване, пенсиите и здравната и дългосрочната грижа, които са и трите елемента на Отворения метод на координация в областта на социалната закрила и социалното включване.

В част ІІ от доклада , „Национален план за действие за социално включване за 2008-2010 г.”, се прави критичен анализ в количествено и в качествено изражение на постигнатия напредък в тази политика в последните 2 години и се идентифицират най-неотложните предизвикателства в политиката по социално включване, като се отдава сериозно внимание на нуждата от последователност и приемственост в приоритетните направления на дейност. Четири са основните политически цели на Националния план за действие за социално включване за 2008-2010 г.:

  • Ограничаване на предаването на бедността и социалното изключване между поколенията (с акцент върху детската бедност и социално изключване). Като по-критични области са идентифицирани: инвестициите в ранното детско развитие; отговорното родителство; ранното напускане на училище; многостранната и целенасочена  подкрепа на най-уязвимите семейства;  съвместяването на личния и професионалния живот; реформата в грижата за деца, включително и чрез деинституционализация; социалните услуги за деца и семейства; мониторинга на детската бедност;
  • Активно включване за най-отдалечените от пазара на труда. По-критичните области на действие са: осигуряването на възможности за заетост за младежите; активирането на неграмотни лица, лица без образование и/или квалификация, лица на социално подпомагане; активирането на неактивни и обезкуражени лица; осигуряването на адекватен минимален доход, но запазвайки стимулите за участие в заетостта;  социалните услуги за лицата, отдалечени от пазара на труда и други;
  • Равни възможности за най-уязвимите групи в обществото, където специалният фокус е върху хората с увреждания (уязвимото положение на децата и възрастните с ментални увреждания, живеещи в специализираните институции, образованието на децата с такива увреждания, достъпността, заетостта и социалната икономика, подпомагането, социалните услуги и домашната грижа, превенцията на уврежданията и рехабилитацията, др.); ромите (задълбочаването на многостранния подход, активирането, интегрираното образование и услуги, по-добрите жилищни условия, др.) и равните възможности между жените и мъжете;
  • По-добро управление на политиката по социално включване като най-основните направления са: създаване на дългосрочна стратегия по социално включване, създаване на консултативни органи по въпросите на социалното включване, структуриране на дейността за сътрудничество по социално включване на местно и регионално ниво, повишаване на административния капацитет, както и на капацитета на представителите на гражданското общество за участие в цялостния цикъл на управление на политиката по социално включване, др.

Една от най-важните характеристики на плана за 2008-2010 г. е, че наред с конкретните политически цели за периода, той ясно поставя и конкретни количествени цели. Те са най-общо в областта на бедността, доходите, образованието, заетостта, деинституционализацията, социалните услуги в общността, социалното подпомагане и разходите за социална защита. 

5. Национален план за действие за реформа в институционалната грижа за деца в Република България 2008-2011 г. Планът има за цел ефективното прилагане на политиката на българското правителство, насочена към подобряване благосъстоянието на децата, продължаване на реформата за трансформиране на класическия тип институционална грижа към отглеждане на децата в семейна среда и развиването на мрежа от услуги, предоставяни на национално, регионално и местно ниво. В плана са включени мерки за укрепване на капацитета на местните власти и на доставчиците на социални услуги за деца и семейства, разработване на минимален пакет услуги на областно ниво, развиване на мрежа от услуги в подкрепа на родителите, усъвършенстване на услугата приемна грижа, промяна на модела на институционална грижа за деца към грижа от семеен тип, повишаване на професионалния капацитет и оптимизиране на човешките ресурси в системата за закрила на детето и други.

6. Стратегия за осигуряване на равни възможности на хората с увреждания 2008 - 2015 г. Основната цел на стратегията е създаването на гаранции и стимули за равнопоставеност на хората с увреждания, за успешната им реализация в живота на обществото. Част от целите и направленията на стратегията са насочени към приоритетното развитие на социалните услуги, както за деца, така и за възрастни с увреждания, а именно:

  • Достъп до качествени дневни грижи за деца с увреждания чрез:
  • Предоставяне на различни форми на дневни грижи въз основа на извършено проучване и планиране, което да е съобразено с местните потребности;
  • Развита система от стимули за общинските власти за разкриване на различни форми на дневни грижи, вкл. и на алтернативи на детските ясли и градини, като напр. показалите своята ефективност фамилни центрове и др.;
  • Продължаване на създаването на подкрепяща среда за обучението и възпитанието на децата със специални образователни потребности в общообразователните училища и детските градини;
  • Предоставяне на услуги за родители на деца с увреждания с цел подкрепа за отглеждане на детето в семейството;
  • Оптимизирано съотношение брой персонал - брой деца в различните форми на дневни грижи за предоставяне на качествени социални услуги;
  • Продължаване на процеса на преструктуриране на специализираните институции за деца с увреждания с оглед предоставяне на дневна и седмична грижа и други социални услуги в общността за подкрепа на децата с увреждания и техните семейства;
  • Приоритетно развитие на социалните услуги в общността чрез:
  • Постепенно намаляване броя на заведенията за социални услуги за хора с увреждания и на местата в тях, чрез въвеждане на стимули и мерки, насочени към оставане на хората с увреждания в обичайната среда и семейството;
  • Развити дневни форми за извършване на социални услуги - дневни центрове и бюра за социални услуги, рехабилитационни центрове и др.;
  • Разработени механизми и стимули за неправителствените организации, с оглед поемане на държавни и общински функции в областта на социалните услуги, на основата на търгове и конкурси за финансово и материално обезпечаване на съответните проекти;
  • Правна регламентация активното и задължително предлагане на определени видове и форми социални услуги, включително т. нар. "Индивидуален план за рехабилитация и социална интеграция";

·         Механизъм на финансиране, който да насърчава общините да развиват услуги в общността; 

  • Нови стандарти за грижа в специализирана институция, които приближават максимално отглеждането в нея до живот в семейна среда и създават условия за добро качество на грижите в тях.
  • Подобряване и поддържане на качеството на институционалната грижа чрез прилагане на индивидуален подход към децата, осигуряване на среда, близка до семейната, оптимизиране броя на персонала съобразно броя на настанените лица, предлагане на специализирани услуги и др.
  • Преструктуриране на специализираните институции с цел трансформирането им в различни форми на социални услуги в общността.
  • Повишаване на качеството на социалните услуги за деца с увреждания, предоставяни в специализирани институции и в общността, чрез прилагане на съответните критерии и стандарти;
  • Създаване на система за непрекъснато обучение и повишаване на квалификацията на персонала в специализираните институции за деца и за хора с увреждания с оглед прилагането на съвременните стандарти за медицински и социални грижи;
  • Въвеждане на индивидуални бюджети и директни плащания при доставка на социални услуги на хората с увреждания.

7. Национална стратегия за демографско развитие на Република България 2006 – 2020 година. Тази стратегия е основният документ, формулиращ приоритетните направления в областта на демографската политика, насочени към забавяне на темповете на намаляване на населението с тенденция за стабилизирането му в дългосрочен план и осигуряване на високо качество на човешкия капитал. За реализирането на част от приоритетните цели на стратегията са предвидени мерки, насочени към повишаване на изискванията към качеството и разширяване на обхвата на здравните и социални услуги за възрастни хора; развиване на услуги, в подкрепа на отглеждането, възпитанието и развитието на децата в семейна среда; приоритетно развитие на социалните услуги в общността за сметка на услугите, предоставяни в специализираните институции; подобряване качеството на живот на възрастните хора, живеещи в специализираните институции; насърчаване на участието на неправителствените организации в грижата и предоставянето на социални услуги за възрастни хора и др.

[1] Основните понятия, използвани в тази Стратегия, са изведени в Приложение 1 на документа.

[2] Основните документи, които са свързани с формулирането на Стратегията за развитие на социалните услуги на Столична община, са дадени в Приложение 2 – Документи, определящи рамката на предоставянето на социални услуги.

[3] Съответно ако има приети такива, те да бъдат съобразени с настоящата стратегия.



нагоре